"Живея в Европа, но спя в Африка", каза Самуел Ето\'о. Той трябва да раздвои душата си, за да се превърне в онзи футболист, който желае да бъде, без да се налага да се отказва от своята кръв. Трябва да познаваш треньорския занаят, за да можеш да раздвояваш чувствата си. Ето\'о се опитва да разсъждава за футбола от две гледни точки - на треньора на резервната скамейка и на командвания от скамейката. И се опитва да намери коректната граница между задълженията и правата си. След време ще стане треньор. Днес е нападател, който знае какво трябва да даде на своя треньор и какво трябва да получи от него. Самуел си задава много въпроси още преди да бъде запитан. Интервюто с играча е на Андреа Елефанте от "Газета дело Спорт", поместено в "7 дни спорт".

- Вярно ли е, че се виждате като селекционер на Камерун?

- Казах треньор, но не на Камерун. Допада ми идеята, но трябва да призная, че имах късмета да играя при най-добрите.

- Последният беше Жозе Моуриньо. Май ви иска в Реал М?

- Това не знам.

- Отговорихте с "не знам", което не е същото като "не" ..

- Днес съм в Интер, приятел съм на тифозите и това е единственото, което има значение. Отговорих "не знам", защото във футбола може да се случи всичко. Никога не съм предполагал, че ще напусна Барселона.

- А там беше друг маестро - Пеп Гуардиола.

- Нямах проблеми с него. Може би той с мен е имал, но това не знам.

- Какво си мислихте, когато Пеп се спрягаше за Интер?

- Говорих с човек, който заема важна позиция в Интер. Казах му, че ако наемат Пеп, ще вземат един от най-добрите в света.

- Но наеха Бенитес.

- Познавам го, откакто бях 17-годишен. Няколко години по-късно, когато той водеше Екстремадура, ми звъня, за да ме попита за характеристиките на един камерунски играч - Кайа. Добър пример за доверие, не мислите ли?

- По-лесно ли ще ви бъде с него?

- Да, защото познавам по-добре колектива и италианския футбол. Но важното е да е лесно за него. Бенитес има ясни идеи, сигурен е. Тайната му ще бъде в това как ще мотивира тима и какви връзки ще си изгради с играчите.

- Междувременно го помолихте да ви използва на истинската ви позиция като централен нападател. Ще бъде ли възможно със схема 4-2-3-1?

- Той знае какво да прави. Не съм го питал дали може да спра да тичам. Това трябва да се прави винаги, независимо от позицията. Като нападател не трябва да доказвам нищо. Затова му казах, че мога да играя по-близо до вратата. Вече не съм 20-годишен, професионалист съм от 13 години. Истинският Ето\'о иска да вкарва голове.

- Значи миналата година не сме видели истинския Ето\'о?

- Видяхме Ето\'о, който играе добре, но не на неговата позиция. Направих жертвите, за които ме помоли Моуриньо.

- Чувствате ли сте усъвършенстван?

- Силно исках успеха и последният сезон беше най-добрият в моята кариера. Постигнах много, а не играех на моя пост (Моуриньо го сложи на крилото).

- Колко гола ви липсваха?

- Кълна се, че не знам колко съм отбелязал.

- 16 във всички турнири. Малко ли са?

- Малко? Много малко. Ако не са 25, дори не ги броя.

- Обаче онзи срещу Челси на 1/8-финала в Шампионската лига в Лондон се брои за 5.

- Знаете ли кой е единственият незабравим гол? Онзи със задна ножица срещу Ливорно. Вкарвал съм по всякакъв начин - с глава, с ухо, с ръка, със задник, но със задна ножица не бях вкарвал. И това ми липсваше.

- Ревнувахте ли съотборника си в атаката Милито?

- Никога. Щастлив съм за него и за Интер. Всеки има своята позиция. Неговото задължение беше да вкарва голове, моето да му предоставям топките.

- И след две титли в Шампионската лига, в която вие се разписвахте на финал, в Мадрид срещу Байерн не останахте ли леко встрани?

- Шегувате ли се? Онази вечер си мислих, че съм спечелил три пъти Шампионската лига с два различни отбора, а не колко пъти съм вкарвал на финал.

- Арнаутович вече не е в Интер (отиде във Вердер). Решихте ли сега на кого ще дадете на заем вашето Бентли (австриецът караше Бентлито на Ето\'о, но му го откраднаха - б.р.)?

- На полицията. Така ще съм сигурен, че ще бъде на сигурно място.